Пристанища и стаи |поетичен хепънинг

октомври 1, 2015 / 0 comments

Пристанища и стаи |поетичен хепънинг

Пристанища и стаи
поетичен хепънинг

автор: Яна Монева
режисьор: Петър Денчев
костюми: Радостина Тодорова
участват: Таня Манчева и Костадинка Аратлъкова
видео: Бианка Хинова

Понякога мотивацията на поведението се изчерпва. Границата трябва да бъде прекрачена и това отвежда направо в липсата. “Пристанища и стаи” е поетичен хепънинг, който говори за липсите. За естествения ритъм в опита за тяхното попълване. Тук сюжет липсва, тук има напрегнато емоционално говорене, което не иска да достига до нова хармония или да превърти традиционното схващане за човека. Тук човекът е първоначално слаб, отражение на своите копнежи. Нещо ценно от миналото липсва, то е отдавна изгубено и възвръщането му е невъзможно. Тук е важна възможността да помним и забравяме, да припомняме и да се въртим в лабиринта на отдавна забравеното – за да не се задушим от тъгата. Животът тук се е случил и си е заминал отдавна. Всички ние сме аутсайдери, бламирани от рекламния живот, трендовете, тенденциите и модите. Аз тук и сега не е от значение, когато миналото е неясно: аз бях, някой беше преди мен, това звучи.