„Тихото слънце“: Болката трае 133 страници

„В трамвая с книга“ за „Тихото слънце“: болката трае 133 страници.

В трамвая с книгa

Processed with VSCO with b5 presetИзречение първо: „Гласът, който сега чувате, е моят.“

Вероятно никой на този свят не е способен да прочете „Тихото слънце“ (ИК „Жанет 45“) на  Петър Денчев. Страницата на историята са създадени, за да бъдат изживени и изстрадани. Четенето…четенето не върши работа.

Болката е фундаменталният проблем на тази книга.
Болката е и най-ценното в „Тихото слънце“.
Болката е неудобна.
Болката боли.
Болката трае 133 страници.
Болката.

„Тихото слънце“ не може да се разкаже на приятел, защото е лично четиво. Влачи читателя по пода. Отвежда го пред кривото огледало на истината и го оставя там. Сам. Да гледа. Да е грозен. И красив. Да крещи. И да няма смисъл. Никой да не го чува и вижда. Като пословичното дърво в гората.

Моята история ще бъде разказвана още много, това е сигурно.
Ако има кой да я чуе.

В историята, създадена от Петър Денчев, няма захар. Има кръв  и неудобни крясъци за истината…

View original post 185 more words

„Ще бъда бенката над горната ти устна“на македонски в okno.mk

„Ще бъда бенката над горната ти устна“ от „Истории в минало време“ , благодарение на Ivan Kalendar (превод: Иван Шопов), илюстрации: Kaspian Shore. Можете да прочетете целият разказ в линка по-долу:

Ќе бидам бенката над твојата горна усна

Skopje 2016 | Чий е този град под вода?

 

 

Обикновено нямам навика да пиша за местата, където отивам. Не и по този начин. Заглавието се получи малко като комбинация от заглавието на текста ми за Белград („Белград под вода“) и онзи за революцията в Македония. Друг път написвам по ред-два. Сега нямах намерение да пиша отделен текст за Скопие, освен онзи който бях написал за Шарената революция (Шарена револуциjа) . Истината е, че за първи път бях в македонската столица толкова дълго (цял месец) и обикнах урбанистичния живот на неговите граждани. Харесах бруталистичната архитектура на Кензо Танге и Янко Константинов, харесах съхранената чаршия и балканските нрави, както и творческата съпротива на протестиращите. Градът до голяма степен ме вдъхнови, също както и приятелите ми Роберт Алагьозовски, Кире Гьоревски, Румена Бужаровска, Петар Андоновски, Ана Батева, Гала Ивановска и др. Но поводът за написването на този текст е наводнението, което се случи само преди седмица и доведе до трагичната смърт на над 20 души и много други, които загубиха жилищата и покъщнината си. Когато пишех текста за Шарената революция започна от идеята, че гражданите трябва да определят облика на своя град, да конституират неговите явни пространства и градовете да не се превръщат в жертва на съмнителни архитектурни проекти с мегаломански идеи. Тогава обаче не подозирах, че подобни проекти и политическият цинизъм могат да придобият толкова трагични размери (като изключим вече известния случай със смъртта на Мартин Нешкоски). Според непотвърдени източници, проектът Скопие 2014 струва на Македонската държава между 600 и 800 милиона евро. Някои говорят за сума над един милиард. Това е смазващо амбициозен контраст, когато се има предвид невъзможността за адекватна реакция при бедствието, което се случи. Този текст трябва да бъде в подкрепа на македонските ми приятели и познати, които са част от онзи урбанистичен живот на Скопие, който обикнах. Надявам се, тези хора да извоюват свободата, в която искат да живеят. И да не питат повече „Чий е този град?“.

Белград под вода| Capital LIGHT

Продължавам темата за градовете и градските пространства и какво е отношението на обществото към съмнителните архитектурни проекти на Балканите. В този текст разказвам за инициативата „Не даваме / давим Белград“ и протестите срещу проекта „Белград на вода“ (Beograd na vodi). Отношението на гражданите към собственият им град е ключов естетически момент за разбирането на града като естествено функчиониращ организъм.

Целият текст можете да прочетете в този линк:

http://www.capital.bg/light/mesta/2016/07/22/2798942_belgrad_pod_voda/

Нови имена в българската проза в Beton: Kulturno propagandni komplet

Преди по-малко от година, Далибор Плечич ме покани да направим кратка селекция на няколко български автори, които да представим в Beton: Kulturno propagandni komplet. Няколко месеца по-късно, преводите, както и публикацията е факт. Моят избор се спря върху Светослав Тодоров, Нинко Кирилов (който засега ще видим в печатния брой на Бетон, но се надявам в най-скоро време да бъде качен и на сайта), Зорница Гъркова и Иван Димитров. В селекцията има и два мои разказа, които Далибор избра (от книгата „Истории в минало време“): „Ана и самотата“ и „Ще бъда бенката над горната ти устна“.

Уводът можете да прочетете тук:  Novi imena bugarski proze

Увод от Далибор Плечич тук: Belutak na obali crnog mora

Разказите на Светослав Тодоров, Зорница Гъркова и Иван Димитров, можете да прочетете в раздела  Vreme Smrt I Razonode. Надявам се съвсем скоро там да откриете и Нинко Кирилов.

12910920_1281362455214222_727650937_n-540x360-2