„Ще бъда бенката над горната ти устна“на македонски в okno.mk

„Ще бъда бенката над горната ти устна“ от „Истории в минало време“ , благодарение на Ivan Kalendar (превод: Иван Шопов), илюстрации: Kaspian Shore. Можете да прочетете целият разказ в линка по-долу:

Ќе бидам бенката над твојата горна усна

Skopje 2016 | Чий е този град под вода?

 

 

Обикновено нямам навика да пиша за местата, където отивам. Не и по този начин. Заглавието се получи малко като комбинация от заглавието на текста ми за Белград („Белград под вода“) и онзи за революцията в Македония. Друг път написвам по ред-два. Сега нямах намерение да пиша отделен текст за Скопие, освен онзи който бях написал за Шарената революция (Шарена револуциjа) . Истината е, че за първи път бях в македонската столица толкова дълго (цял месец) и обикнах урбанистичния живот на неговите граждани. Харесах бруталистичната архитектура на Кензо Танге и Янко Константинов, харесах съхранената чаршия и балканските нрави, както и творческата съпротива на протестиращите. Градът до голяма степен ме вдъхнови, също както и приятелите ми Роберт Алагьозовски, Кире Гьоревски, Румена Бужаровска, Петар Андоновски, Ана Батева, Гала Ивановска и др. Но поводът за написването на този текст е наводнението, което се случи само преди седмица и доведе до трагичната смърт на над 20 души и много други, които загубиха жилищата и покъщнината си. Когато пишех текста за Шарената революция започна от идеята, че гражданите трябва да определят облика на своя град, да конституират неговите явни пространства и градовете да не се превръщат в жертва на съмнителни архитектурни проекти с мегаломански идеи. Тогава обаче не подозирах, че подобни проекти и политическият цинизъм могат да придобият толкова трагични размери (като изключим вече известния случай със смъртта на Мартин Нешкоски). Според непотвърдени източници, проектът Скопие 2014 струва на Македонската държава между 600 и 800 милиона евро. Някои говорят за сума над един милиард. Това е смазващо амбициозен контраст, когато се има предвид невъзможността за адекватна реакция при бедствието, което се случи. Този текст трябва да бъде в подкрепа на македонските ми приятели и познати, които са част от онзи урбанистичен живот на Скопие, който обикнах. Надявам се, тези хора да извоюват свободата, в която искат да живеят. И да не питат повече „Чий е този град?“.

Белград под вода| Capital LIGHT

Продължавам темата за градовете и градските пространства и какво е отношението на обществото към съмнителните архитектурни проекти на Балканите. В този текст разказвам за инициативата „Не даваме / давим Белград“ и протестите срещу проекта „Белград на вода“ (Beograd na vodi). Отношението на гражданите към собственият им град е ключов естетически момент за разбирането на града като естествено функчиониращ организъм.

Целият текст можете да прочетете в този линк:

http://www.capital.bg/light/mesta/2016/07/22/2798942_belgrad_pod_voda/

Нови имена в българската проза в Beton: Kulturno propagandni komplet

Преди по-малко от година, Далибор Плечич ме покани да направим кратка селекция на няколко български автори, които да представим в Beton: Kulturno propagandni komplet. Няколко месеца по-късно, преводите, както и публикацията е факт. Моят избор се спря върху Светослав Тодоров, Нинко Кирилов (който засега ще видим в печатния брой на Бетон, но се надявам в най-скоро време да бъде качен и на сайта), Зорница Гъркова и Иван Димитров. В селекцията има и два мои разказа, които Далибор избра (от книгата „Истории в минало време“): „Ана и самотата“ и „Ще бъда бенката над горната ти устна“.

Уводът можете да прочетете тук:  Novi imena bugarski proze

Увод от Далибор Плечич тук: Belutak na obali crnog mora

Разказите на Светослав Тодоров, Зорница Гъркова и Иван Димитров, можете да прочетете в раздела  Vreme Smrt I Razonode. Надявам се съвсем скоро там да откриете и Нинко Кирилов.

12910920_1281362455214222_727650937_n-540x360-2

 

„ПРИСТАНИЩА И СТАИ“ в селекцията на фестивала „Нова българска драма“ – 13.05

„Пристанища и стаи“ е в селекцията на Юбилейния фестивал „Нова българска драма“ в Шумен и ще можете да видите хепънинга в петък, 13.05 в камерната зала на ДКТ „Васил Друмев“ Шумен от 16:00ч.

Пристанища и стаи
поетичен хепънинг

автор: Яна Монева
режисьор: Петър Денчев
костюми: Радостина Тодорова
участват: Таня Манчева и Костадинка Аратлъкова
видео: Бианка Хинова

Видео

Понякога мотивацията на поведението се изчерпва. Границата трябва да бъде прекрачена и това отвежда направо в липсата. “Пристанища и стаи” е поетичен хепънинг, който говори за липсите. За естествения ритъм в опита за тяхното попълване. Тук сюжет липсва, тук има напрегнато емоционално говорене, което не иска да достига до нова хармония или да превърти традиционното схващане за човека. Тук човекът е първоначално слаб, отражение на своите копнежи. Нещо ценно от миналото липсва, то е отдавна изгубено и възвръщането му е невъзможно. Тук е важна възможността да помним и забравяме, да припомняме и да се въртим в лабиринта на отдавна забравеното – за да не се задушим от тъгата. Животът тук се е случил и си е заминал отдавна. Всички ние сме аутсайдери, бламирани от рекламния живот, трендовете, тенденциите и модите. Аз тук и сега не е от значение, когато миналото е неясно: аз бях, някой беше преди мен, това звучи.

Общински театър „Л.Кабакчиев“ Казанлък и Шипкова къща

Municipal Theatre „L.Kabakchiev“ Kazanlak & Shipkoff house

Ports and Rooms
poetry happening

author: Yana Moneva
director: Peter Dentchev
costumes: Radostina Todorova
cast: Tanya Mancheva & Kostadinka Aratlakova
video: Bianca Hinova

премиера: 28.09.2015 opening night: 28.09.2015