Poesiomat ’17 |Poetry Jukebox ’17

Уважаеми колеги и приятели, заповядайте на откриването на поетичната / звукова инсталация Poesiomat в нощта на литературата на 10-05-2017 година от 17 часа в градската градина пред Народния театър, до „Читалнята“. Поетичният джубокс е традиция в много европейски столици в нощта на литературата и тук, в София се инициира от чешкия културен център и неговите партньори, които ме привлякоха за своята идея. Актьорите, които дадоха гласовете си за инсталацията за Костадинка Аратлъкова и Юлиян Петров, две от стихотворенията се четат от преводачката Кристин Димитрова и актьора Петър Русев, по желание на партньорите. Благодаря за поканата на г-жа Катерина Хуртаева и Чешкия културен център да осъществя записите в ролята на звуков режисьор.

Ще чуете стихове от Анамария Абруцети, Хуан Антонио Берниер, Ана Бландиана, Оле Бунгоорд, Мирослав Валек, Елфриде Герстъл, Даниела Данц, Иржи Жачек, Адам Загаевски, Хели Лаксонен, Шандор Мараи, Валери Петров, Мануел Антонио Пина, Вилем Рохеман, Тумас Транстрьомер, Линда Франс, Шеймъс Хийни, Борис Христов, Олег Шестински, Ацо Шопов.

По-долу можете да видите няколко кадъра от записите в студиото, както и фотографии на инсталацията Poesiomat в други европейски столици, които са свалени като илюстративен материал от страницата на чешките културни центрове.

Още веднъж: София, градска градина, 10-05-2017, до „Читалнята“.

„ЕДНООКИЯТ ЦАР“ – ПРЕЖИВЯВАНЕ С МНОГО ИЗМЕРЕНИЯ | МИРЕНА КЕРЕЗОВА ОТ LOVETHEATER.BG

gallery_54135

„ЕДНООКИЯТ ЦАР“ – ПРЕЖИВЯВАНЕ С МНОГО ИЗМЕРЕНИЯ

от Мирена Керезова

Във времена, в които би трябвало изразяването на гражданска позиция да бъде наше право, ставаме свидетели на невиждани от години ограничения и погазване на демократичните ценности. Дори световните органзицаии го регистрират в своите доклади. Правата на човека се нарушават системно във множество държави, всеки ден виждаме агресия и теророр и дори не подозираме какво може да се случи утре. От друга страна, свободата на изразяване и правото на протест много често се превръщат в свободия и ескалират, предизвиквайки силите на реда. Но какво общо има това с театъра?

Без да навлизам в наболелите теми у нас за агитации и безумни своеволия в театрите, ще ви разкажа за един друг театър – смисления. Този, който отразява политическите и социалните промени и проблеми, разказва за тях, без да се натрапва, но след това остава едно жужащо „помисли“ в главатата ти. Може би защото пречупва глобалните саги за големите конспирации през личния поглед (не съм сигурна, че това определение е най-точното, ако имаш само едно око).

Спектакълът „Едноокият цар“ на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна направо „отвя“ публиката при последното си гостуване в София, а сигурна съм и при всяко стъпване на сцената в морсия град. Чудих се дали само аз съм много впечатлена, докато час след спекаткаъла не отворих Facebook и не видях десетки от моите приятели, които бяха на постановката да пишат колко са възхитени.

Още при влизането в салона публиката чува музика, която я притеснява и предизвиква тревожност. Умел ход, който директно я изпраща в историята. Този подход режисьорът Петър Денчев използва успешно и в други негови спектакли. А музиката, която играе главна роля в това, е дело на Христо Намлиев. За нея той е номиниран от Съюзът на артистите в България за годишните си награди ИКАР 2017.

Целият текст можете да прочетете на : „Едноокият цар“ – преживяване с много измерения

 

Следобедни игри | Juegos a la hora de la siesta

Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора

СЛЕДОБЕДНИ ИГРИ

Превод – Силвия Борисова

Постановка и музикална картина – Петър Денчев

Сценография и костюми – Радостина Тодорова

Фотограф: Радостин Димитров

В ролите: Жоро Райчев (АНДРЕС), Светослава Иванова (КЛАУДИЯ), Тодор Тодоров (ДИЕГО), Мария Пенчева (КАРОЛИНА), Цветомир Черкезов (СЕРХИО), Илчо Димитров (АЛОНСО), Весела Петрова (СУЗАНА), Димитър Митев (ХУЛИТО)

премиера: 01.03.2017 г.

За автора:

Аржентинската писателка Рома Майо произхожда от полско еврейско семейство, емигрирало в Южна Америка по време на Втората световна война. Участва в детски театрални школи в Аржентина. Учи театър, рисуване, танци и керамика. Пише новели, детски приказки, сценарии за кино, телевизия и театрални пиеси. Участва в множество театрални проекти както в Испания така и в други страни. Получава награди за творчеството си в Бразилия, Венецуела, Колумбия, Канада, Италия, Испания и България. „Следобедни игри” е първата реализирана на сцена пиеса на Рома Майо и има огромен успех. Премиерата на спектакъла е през юни 1976 и той се играе с голям успех 18 месеца, след което е забранен от президента на Републиката. Печели награди Talia, Argentores и Moliere през 1976 и моментално се превръща в хит.

За режисьора:

Петър Денчев е роден на 08.08.1986г. в град Варна. През 2010 г. завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” при проф. Здравко Митков. Неговият разказ „Малакоф, искам да остарея” е един от двата наградени на конкурса „Екстаз” на сп.Алтера (2006). Има номинации и награди от различни поетични конкурси. С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели конкурса за Нов български роман „Развитие” за 2007 г. Неговите учебни представления “Смъртта и Дяволът”, “Схватки” и “Слугините” са участвали на различни театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. На професионална театрална сцена, до момента, е реализирал 12 постановки. Старозагорската публика ще се срещне с творчеството на Петър Денчев за пореден път, след „Карнавал” от Жорди Галсеран и „Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир. „Следобедни игри“ е новият му театрален проект на старозагорска сцена.

dsc02465k_000

За представлението:

„Могат ли децата да бъдат отражение на своите родители? И доколко насилието е неизменна част от човешката природа? Познанието за добро и зло винаги ли отговарят на универсални категории? Това са малка част от въпросите, които “Следобедни игри” задава, но и тревожно прехвърля в днешния свят. Макар и да живеем в рамките на установен морал, много често в зрелия си живот установяваме, че неговите граници са разтегливи, а много често и неясни. Какво бихме казали за света на децата, който е не по-малко раздиран от противоречия, както нашият собствен. Краткотрайни, просветващи като мълния насред буря, но понякога остри противоречия, които биха могли да имат фатални последствия. “Следобедни игри” е една игра, която носи горчиво познание на своите малки участници, сблъсквайки ги със света на възрастните без обяснение, натиквайки в лицата им унижението, насилието, сексуалността и смъртта. Така те разбират, че животът може би няма повторение и шанс за реванш.”

Едноокият цар на фестивала Славия 2017 – Белград, Сърбия

Представлението „Едноокият цар“ ще гостува на международния театрален фестивал „Славия“ 2017 в Белград, Сърбия. Представлението ще се играе на 14.03.2017 г. в театър „Славия“ в Белград, Сърбия.

„Едноокият цар“ през актьорските погледи на Симеон Лютаков и Милена Кънева

„Едноокият цар“ през актьорските погледи на Симеон Лютаков и Милена Кънева


Блиц интервю със Симеон Лютаков и Милена Кънева за спектакъла „Едноокият цар“ от Марк Креует, постановка на Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна, режисьор – Петър Денчев. Автор на снимките е Тони Перец.

„Едноокият цар“ може да гледате на в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, на 31 март, 8 и 22 април.

„Едноокият цар“ – къде ви намери и как ви промени?

М.К.: Отдавна очаквахме реализирането на този текст на сцена и когато излезе разпределението бях въодушевена – не съм работила преди с Петър Денчев, не се познавахме, освен бегло, текстът ми харесваше и предполагах, че ме очаква приключение в пътуването.

С.Л.: Застигна ме по пътя, заяде се с мен, измори ме ужасно и така и не се разбрахме накрая.

Разкажете за творческия процес по тази постановка и основните предизвикателства?

М.К.: Репетирахме около два месеца. Имаше един период, в който ми се струваше, че е дълго, но сега, когато премиерата е факт, си мисля, че всички ние – актьорите и режисьорът, изпитвахме особено удоволствие да общуваме в това време. Размяна на мисли, идеи, търсене на характерите на героите, нашите характери като хора в ситуацията на съществуването на театъра изобщо… Изключително полезна работа! Срещата с Петър Денчев ми дава надежда, че добрите предизвикателства на сцената съществуват.

С.Л.: Ще наруша правилата на блиц интервюто, ако отговоря подобаващо на този въпрос. Творческият процес при актьора може да бъде изпълнен в много крайни параметри. Ролята може да бъде отключена за час и всичко да премине в чакане до премиерата, нерядко се случва и обратния вариант – дълго след премиерата все още да не знаеш какво играеш. Никак не бързах. Срещата с героя ми се състоя малко преди края, седмица преди да излезем пред публика. Важно беше всички да се срещнем в една точка, да заговорим на един език и никой да не разбира какво казва другия, точно като в живота. Основната задача на Петър Денчев беше да ни лиши от рационалността, която носим със себе си. Нерационални персонажи в ансамбъл – чудесно предизвикателство!

Как прие публиката първите представления на Едноокия цар?

М.К.: Публиката според мен беше изненадана от хвърлената ръкавица – възторгваха се, плакаха, смяха се и страдаха с нас. Вярвам, че това ще продължи нататък.

С.Л.: Емоционално. Смях, сълзи, всичкоимаше. За три представления си излязоха само двама души – добър старт.

Едно изречение, с което да поканите всеки, който още не е гледал постановката да дойде?

М.К.: Елате, ако имате необходимост от театър, ако искате да погледнете в окото на съществуването ни.

С.Л.: Мълвата трябва да се носи измежду публиката, ако бях публика, щях да кажа.

Пожеланието ви за нашите читатели?

М.К.: Не се страхувайте да стъпите на пътища, които преди са ви се стрували непроходими. Бъдете здрави!

С.Л.:Никога не се скъпете за цената на мечтите си, неподозирате какви богаташи сте. Обичайте себе си и всички ще ви обичат. Бъдете здрави!

ЕДНООКИЯТ ЦАР | от Марк Креует | ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна

ЕДНООКИЯТ ЦАР
от Марк Креует
превод: Нева Мичева
постановка: Петър Денчев
художник: Теодора Лазарова
музика: Христо Намлиев
мултимедия: Елена Шопова
участват: Милена Кънева, Симеон Лютаков, Биляна Стоева, Пламен Димитров, Николай Божков

снимки: Тони Перец
Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна

Премиера 25.02 | 27.02 | 01.03

На семейна вечеря, мъж, изгубил окото си при изстрел с гумен куршум на протест, случайно среща полицаят, който е стрелял в тълпата. Това е началото на история за крехките човешки убеждения, за социалните роли и стремежа към истината. “Едноокият цар” атакува болезнено актуалните теми за политическата отговорност, за легализираното държавно насилие и нуждата от политическа прозорливост.

12837756_10153429565532113_1724260514_o