„Тихото слънце“: Болката трае 133 страници

„В трамвая с книга“ за „Тихото слънце“: болката трае 133 страници.

В трамвая с книгa

Processed with VSCO with b5 presetИзречение първо: „Гласът, който сега чувате, е моят.“

Вероятно никой на този свят не е способен да прочете „Тихото слънце“ (ИК „Жанет 45“) на  Петър Денчев. Страницата на историята са създадени, за да бъдат изживени и изстрадани. Четенето…четенето не върши работа.

Болката е фундаменталният проблем на тази книга.
Болката е и най-ценното в „Тихото слънце“.
Болката е неудобна.
Болката боли.
Болката трае 133 страници.
Болката.

„Тихото слънце“ не може да се разкаже на приятел, защото е лично четиво. Влачи читателя по пода. Отвежда го пред кривото огледало на истината и го оставя там. Сам. Да гледа. Да е грозен. И красив. Да крещи. И да няма смисъл. Никой да не го чува и вижда. Като пословичното дърво в гората.

Моята история ще бъде разказвана още много, това е сигурно.
Ако има кой да я чуе.

В историята, създадена от Петър Денчев, няма захар. Има кръв  и неудобни крясъци за истината…

View original post 185 more words

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: