„Едноокият цар“ през актьорските погледи на Симеон Лютаков и Милена Кънева

„Едноокият цар“ през актьорските погледи на Симеон Лютаков и Милена Кънева


Блиц интервю със Симеон Лютаков и Милена Кънева за спектакъла „Едноокият цар“ от Марк Креует, постановка на Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна, режисьор – Петър Денчев. Автор на снимките е Тони Перец.

„Едноокият цар“ може да гледате на в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, на 31 март, 8 и 22 април.

„Едноокият цар“ – къде ви намери и как ви промени?

М.К.: Отдавна очаквахме реализирането на този текст на сцена и когато излезе разпределението бях въодушевена – не съм работила преди с Петър Денчев, не се познавахме, освен бегло, текстът ми харесваше и предполагах, че ме очаква приключение в пътуването.

С.Л.: Застигна ме по пътя, заяде се с мен, измори ме ужасно и така и не се разбрахме накрая.

Разкажете за творческия процес по тази постановка и основните предизвикателства?

М.К.: Репетирахме около два месеца. Имаше един период, в който ми се струваше, че е дълго, но сега, когато премиерата е факт, си мисля, че всички ние – актьорите и режисьорът, изпитвахме особено удоволствие да общуваме в това време. Размяна на мисли, идеи, търсене на характерите на героите, нашите характери като хора в ситуацията на съществуването на театъра изобщо… Изключително полезна работа! Срещата с Петър Денчев ми дава надежда, че добрите предизвикателства на сцената съществуват.

С.Л.: Ще наруша правилата на блиц интервюто, ако отговоря подобаващо на този въпрос. Творческият процес при актьора може да бъде изпълнен в много крайни параметри. Ролята може да бъде отключена за час и всичко да премине в чакане до премиерата, нерядко се случва и обратния вариант – дълго след премиерата все още да не знаеш какво играеш. Никак не бързах. Срещата с героя ми се състоя малко преди края, седмица преди да излезем пред публика. Важно беше всички да се срещнем в една точка, да заговорим на един език и никой да не разбира какво казва другия, точно като в живота. Основната задача на Петър Денчев беше да ни лиши от рационалността, която носим със себе си. Нерационални персонажи в ансамбъл – чудесно предизвикателство!

Как прие публиката първите представления на Едноокия цар?

М.К.: Публиката според мен беше изненадана от хвърлената ръкавица – възторгваха се, плакаха, смяха се и страдаха с нас. Вярвам, че това ще продължи нататък.

С.Л.: Емоционално. Смях, сълзи, всичкоимаше. За три представления си излязоха само двама души – добър старт.

Едно изречение, с което да поканите всеки, който още не е гледал постановката да дойде?

М.К.: Елате, ако имате необходимост от театър, ако искате да погледнете в окото на съществуването ни.

С.Л.: Мълвата трябва да се носи измежду публиката, ако бях публика, щях да кажа.

Пожеланието ви за нашите читатели?

М.К.: Не се страхувайте да стъпите на пътища, които преди са ви се стрували непроходими. Бъдете здрави!

С.Л.:Никога не се скъпете за цената на мечтите си, неподозирате какви богаташи сте. Обичайте себе си и всички ще ви обичат. Бъдете здрави!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s