За куфарът ми

Куфарът на брат ми

Куфарът на брат ми, истории за пътя

Kufarut

Вчера, разхождайки се из Варна, внезапно разбрах, че искам да напиша нещо за тази книга. Отдавна не съм прекарвал толкова време в родния си град и отдавна не съм изпитвал еднакво смесени чувства към мисълта да бъда тук и да не бъда тук. Никога не ми се е налагало да пиша за книга, но в този случай реших, че си заслужава. Не защото се налага, а защото книгата ме провокира. Заслужава си, защото тя е свързана с моите собствени премествания, които не са чак толкова далечни и дълги във времето, но носят същото познато усещане за изгубен рай/преоткрита градина/изгубена родина/свързване с нещо отдавна изгубено/бездомност. Познавам част от авторите, някои са мои приятели, други са предстоящи приятели, трети познати, четвърти perfect strangers. И по всяка вероятност, пътищата ми с някои от тях ще продължават да се срещат. Тази книга стана внезапно важна за мен, защото винаги съм изпитвал усещането за болезнена несвъзрзаност с мястото, където съм роден. И винаги ми е било нужно да доизмислям и фантазирам защо харесвам това място и защо има смисъл да седя в него, какво точно ме свързва и има ли други, които споделят това. Роден съм във Варна, учил съм в София, пътувал съм, напоследък често се случва да имам случки в Сърбия и Румъния. Често посрещам гости на Терминал 2. Започнах да пътувам веднага след завършването на гимназията, заради предстоящата емиграция в Канада и тогава си купих голям син куфар на Самсонайт, който употребявам и досега. Седи на около два метра от мястото, където съм седнал сега. Върнах се тук, защото разбрах че за това, което искам да правя е много важна връзката с езика и съществуването в своя собствена езикова среда. Работата ми е свързана с непрестанно пътуване, защото преобладаващо съм театрален режисьор и работя в различни градове и постоянно съм свързан с употребата на езика. И зная, че свързването и отделянето са процес, който е много нужен, а понякога безкрайно болезнен, защото представлява еманципация от собственото аз. Или може би това е третото лице, за което Я. Гърдев говори, което се ражда може би бездомно. Винаги ме е плашела думата чужбина, в нея съм откривал твърде много враждебност и малко усещане за пътешествие. Споделих това преди няколко дни в кратък мейл до Нева Мичева, просто защото исках да разбера как е (скъп приятел) и тя използва думата чужбина. Вметнах в отговора си до нея, че предпочитам сръбското иностранство, защото в себе си съдържа скиталчески моменти, като опит за комуникация със себе си; поне така моята фантазия добавя нещо от себе си.Тя отговори, че може би съм прав, а аз започнах да се колебая въобще съществува ли правота в тази нагласа. Моите големи пътувания, може би тепърва предстоят, всъщност всеки път, отивайки в непознат театър се чувствам приятно превъзбуден от възможността да го направя мой. И въпреки, че това е далеч от всички големи конфликтни точки на идентификацията, на предразсъдъците, пътуванията тук в България много често вече приличат на пътувания в места, които не общуват помежду си. Историите в „Куфарът на брат ми“ ме вдъхновиха, това исках да кажа. Благодаря за тази книга. (Без да зная, ще остана ли.)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: