Не вярвам особено в посланията

ПЕТЪР ДЕНЧЕВ:

Не вярвам особено в посланията

Фантазията, въображението, възможността и желанието да изживееш чуждата съдба като своя са основен фактор за правенето на истории, смята младият писател, чиято нова постановка се играе в Сатиричния театър

Надежда Ушева

10. Април 2015
ПЕТЪР ДЕНЧЕВ е роден на 8 август 1986 г. във Варна. Завършил е IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ и режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Здравко Митков. Неговият разказ „Малакоф, искам да остарея“ е един от двата наградени на конкурса „Екстаз“ на сп. „Алтера“. Има номинации и награди от различни поетични конкурси. Два пъти получава втора награда на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев“ (Стара Загора, 2006 и 2010). С романа си „Тъй както мъж целува жена, която обича“ печели конкурса за Нов български роман „Развитие“ за 2007 г. Автор е на сборника с разкази „Истории в минало време“. Последната му книга е романът „Тихото слънце“. Дебютира с „Жената от миналото“ по Роланд Шимелпфениг (ДКТ „К. Величков“ – Пазарджик). Поставя „Карнавал“ от Жорди Галсеран и „Ромео и Жулиета“ от Шекспир (ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора), „Медея“ по Еврипид, Ануи, Драйер и Бродски (ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, 2012), „Морски пейзаж“ от Едуард Олби (Народен театър „Иван Вазов“, 2013), „Бурунданга“ от Жорди Галсеран (Сатиричен театър „Ал. Константинов“, 2014), „Мизантроп“ от Молиер (Сдружение „Клас“ и „Фабрика 126“, 2014), „Различният“ от Алексей Слаповски (ДТ „Невена Коканова“ – Ямбол, 2014).
Най-новата му постановка е „Убийство в експреса“ по пиесата на известния унгарски писател Габор Гьоргеи в Сатиричния театър. Премиерата бе преди броени дни, следващото представление е на 17 април.

– Как се стигна да поставяте Габор Гьоргеи в Сатиричния театър?
– Това е моя втора работа в Сатиричния театър „Ал. Константинов“, миналата година поставих успешно „Бурунданга“ от Жорди Галсеран и сега съвсем естествено дойде поканата за този спектакъл. Взаимно стигнахме до заглавието „Убийство в експреса“, което има интрига в себе си. Самата пиеса разгръща сериозен проблем – темата доколко моралът може да оцелява, когато определена група от хора защитават само и единствено личното си благоденствие.
– Наред с важните въпроси, които пиесата разглежда, зрителите ще се забавляват, защото това е комедия.
– Самото представление се движи в рамките на черната комедия, сатирата, има криминален момент, въобще различни жанрови елементи в спектакъла.
– Как се сработихте с екипа, който включва и имена като Никола Анастасов?
– За нас бе голямо удоволствие участието на Никола Анастасов в спектакъла. Беше изключителна възможност и чест да работя с един от основателите на Сатиричния театър. Съвместната ни работа мина гладко и приятно.
– Имаше ли нещо, което ви бе трудно?
– Най-трудното в тази работа беше да се задържи баланса между криминалната интрига и сатиричния момент, жанрът да се движи по ръба на сериозното. Това беше основната провокация.
– Превес кое взема – сериозното или смешното?
– Не мисля, че смехът е нещо несериозно. Безотговорно е да караме хората да се смеят на несъстоятелни неща. Смятам, че комедията би трябвало да се докосва до проблеми, които са силно актуални. Не мисля, че тези жанрове са леки жанрове.
– Комедийните са най-трудните…
– Да, но както знаете, в България вкусовете не са едни от най-устойчивите, поради което е много трудно да се борави именно с това да се удържи добрия вкус.
– Прави ми впечатление, че поставяте предимно чужди автори, защо?
– Имал съм няколко пъти възможности да правя представления по български автори, но винаги става, така че нещо не достига на самия текст… Нямам специално отношение към чуждестранната драматургия, за мен има значение качеството на текста. За съжаление, въпреки че в момента се наблюдава известен драматургичен бум в България, пишат се много нови пиеси, които обаче са още твърде експериментални като форма или не успяват да изследват в дълбочина темата, с която се занимават.
– Наистина през последните няколко години има нарастване на нови български пиеси и през този сезон броят на премиерните спектакли по тях продължава да се увеличава, въпреки това обаче българският зрител посещава предимно стара класическа драматургия, а не съвременна. Защо така се получава?
– Класическата българска драматургия е силно свързана с литературния канон, поради което е лесно разпознаваема и публиката я харесва и естествено реагира положително на нея. Това е свързано и с образованието, и с културните натрупвания. А съвременните текстове – голяма част от тях, не успяват да отговорят на действителността по достатъчно адекватен и увлекателен начин, така че тя да бъде представена конфликтно-критично… Ние като общество имаме малко проблем с осмислянето на настоящето, на днешния ден, което се отразява на всичко останало.
– Как се насочихте към писането – от малък ли пишете стихотворения, разкази?
– Дойде някак естествено, поради интереса ми към разказване на истории – не е било някакъв насилствен избор. Невинаги хората успяват да отстояват избора си докрай, но в крайна сметка при мен се е получило.
– Чудесно е, че един млад и талантлив писател успява да намери своята реализация. Има ли достатъчно поле за изяви за млади автори у нас, как мислите?
– Трудно ми е да дам достатъчно аргументиран отговор, защото ако разсъждавам от гледна точка на собствената си биография, поле за реализация има, от друга страна обаче си давам сметка, че все пак това се случва в твърде затворен кръг – голяма част от театралната продукция въобще не достига до някои населени места. В много български градове няма киносалони например, също голям проблем е, че у нас живеят твърде много различни Българии, както казва режисьорът Явор Гърдев, които не говорят помежду си. В този смисъл не мога да дам еднозначен отговор. Лично аз намирам поле за изява, въпреки всички трудности, които съм срещнал и срещам.
– Имате ли проблеми с издаването на ваши книги?
– Моят литературен дебют беше след спечелването на конкурса за нов български роман „Развитие“ през 2007 г., по-късно продължих да работя с издателство „Жанет-45“. Те винаги са били много благосклонни и подкрепящи ме.
– Това означава ли, че конкурсите са особено важни, защото дават възможност за начален тласък на младите автори?
– Да, въпреки че много хора в България са против литературните конкурси, мисля, че състезателното начало е добър фактор в среда, каквато е българската. Има смисъл от тях.
– Казват, че писането е отражение на живота, който живееш, и съответно който живее интересно и пълно, така и пише, споделяте ли тази мисъл?
– Въобще не я споделям. Ще дам пример с Марсел Пруст, който почти целия си живот прекарва у дома, а е написал страхотни романи. Мисля, че фантазията, въображението, възможността и желанието да изживееш чуждата съдба като своя са основен фактор за правенето на истории, независимо дали са в театъра или в литературата. Това е основният движещ мотор, всичко останало звучи твърде егоистично, егоцентрично и нарцистично. В най-добрата си форма всяко разказване на истории е желание да създадеш и да проиграеш чуждата съдба през себе си.
– Коя история е добра? Има ли сюжет, който може веднага да грабне читателя?
– Много сложен въпрос, защото различните читатели имат различни вкусове, различни гледни точки, търсят различни неща, четат по-различни причини. Добрата история е тази, която съдържа в себе си силен човешки проблем, който надхвърля бита и преминава в екзистенциалното и може да се превърне в разсъждение за човешката съдба.
– Кои са вашите послания?
– Не вярвам особено на посланията, защото е твърде трудно да накараш някого да прочете нещо, което ти искаш. Всеки чете своята история и вижда своя спектакъл и го пречупва през себе си. Човек трябва да бъде честен и да поставя фокус върху това какво и как би искал да разкаже, вместо назидателно да отправя послания. Разбира се, има творби със силен патос, който не може да бъде избегнат, защото в днешния ден, в който индивидуалното е толкова силно изразено, ми се струва, че отправянето на ясни и твърди послания е почти невъзможно в областта на изкуството. Сюзън Зонтаг завършва едно свое есе с изречението: „По-малко интерпретация, повече еротика…“
– Печелил сте награди от национални конкурси за поезия, днес остава ли ви време за стихотворения?- Вече не пиша стихове, откакто съм по-професионално въвлечен в театъра, не се занимавам с поезия. Не зная защо загубих този начин на изразяване.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: