Kuca Pisaca, Trsic, Srbija

IMG_0766

Тршич  се намира в Западната част на Сърбия, в областта Мачва, близо до община Лозница. Това е родното място на езиковия реформатор Вук Караджич.  Селото е било унищожено по време на Сръбското възраждане от османските войски, а по-късно е възстановено като музей на Вук Караджич и сръбския език и писменост. Там се намира  и първата писателска резиденция в Сърбия, която се организира от Министерство на културата на Република Сърбия, където аз бях гост през месец август 2013 г. По повод стогодишнината от смъртта на Вук Караджич там е построен амфитеатър и се организира т.нар. „Вуков събор“ през месец септември. Още от първия „Вуков събор“ до ден днешен, това е събитие с характер на голяма национална светска среща, където винаги има представители от университетите, църквата, правителството, академията на науките, от кралството (когато Сърия е функционирала като кралство). Често се организират конференции по славянските езици на местни и чуждестранни университети.

ST837045

Винаги съм харесвал Сърбия и сръбския език и култура, но никога не бях прекарвал толкова плътно времето си до хора, които се занимават с опазването на сръбския език и неговото изучаване, никога не съм бил толкова близо до селския живот в Сърбия. Това също е едно от нещата, които ме затрудниха и забавиха в подрежането на моите впечатления. Селският живот в България винаги ми се е струвал безкрайно еднообразен, смазан от пост-тоталитарната организация, необработваеми и пустеещи земи, отчаяние. Нещо съвсем различно видях в Западна Сърбия. Села и малки градове, пълни с хора, земеделска техника, усмихнати лица. Но не това беше основното ми впечатление. Най-важното за мен беше, че имах възможността да общувам дълготрайно с хора, които не са част от някаква фестивална атмосфера или просто за ден-два (както беше в случаите на моите гостувания на фестивалите „Славия“ и „Кикинда шорт“).

ST837060

Поканата за кандидатстването получихо от г-н Младен Вескович от Министерство на Културата в Сърбия. И когато бях одобрен последователно се запознах с Даяна Джедович (първо онлайн) – директор на Музея за езика и писмеността в Тршич, с Люпка Йованович (отново първо онлайн), която трябваше да бъде мой преводач (но се оказа, че няма нужда), с Мирослав Терзич – историкът, който работи в музея и Ана Чугорович, която е етнограф и също работи в музея. Не на последно място искам да спомена нашият шофьор Неша (който ме достави няколко невероятни офроуд изживявания с една червена Застава) и моят домакин Педжа Мишич, който направи вечерите ми истиски празник. Неговият конак, който е само на 50-тина метра от родната къща на Вук Караджич, беше моят дом за тези две седмици.

ST837090 IMG_0856

ST837143

Пристигайки, в Белград от София, времето беше ужасно топло (за разлика от София) и Неша ме чакаше със своята червена застава. Настани ме на задната седалка и тръгнахме към Тршич. Пътят преминава през магистралата западно от Белград (към Загреб), а след това се отклонява към Шабац, покрай река Сава. Лозница и Тршич са почти на границата с Босна и Херцеговина (по-точно на границата с Република Сръпска). Наоколо има няколко чудесни манастира, които посетихме („Тронош“ и св. „Николай“) и страхотната крепост Соко град. Отидохме и до IMG_0749Крупань и Баня Ковиляча, където ST837148-1има много интересна бална зала от кралско време. Целият път до Соко град изминахме покрай дефилето на река Дрина, където се образува и естествено езеро (което този път беше пълно със змии). Общуването ми с Мирослав и Ана бяха много плодотворни, особено по отношение на разговорите ни за българската и сръбската история, за разликите и приликите между сръбския и българския език (без да съм специалист). Изключително много благодаря на Даяна Джедович за топлия прием и не по-малко на Педжа Мишич.

IMG_0634

IMG_0862

Истината е, че не успях много време да работя по своите неща, но имах възможността да се докосна от близо до историята на личността на Вук Караджич и  неговото дело за това сръбската книжовност да бъда на европейско ниво. Не малка заслуга затова имат неговите приятелства и връзки с Братя Грим, Гьоте и други немски и австрийски книжовници.

Както по-късно разбрах (по текстовете на Д.Райков), Вук Караджич е един от сръбските книжовници, които имат особено значение за Българското възраждане: „Винаги, когато се разглежда българско-сръбската взаимност от епохата на Възраждането, а още повече, когато се разкрива положителното сръбско влияние върху Българското възраждане, неминуемо се очертава голямата заслуга към българския народ на видния сръбски филолог, фолклорист, етнограф и историк Вук Стефанович Караджич (1787-1864). Защото именно Вук Караджич в известното си ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ САНКТПЕТЕРБУРГСКИТЕ СРАВНИТЕЛНИ РЕЧНИЦИ НА ВСИЧКИ ЕЗИЦИ И НАРЕЧИЯ С ОСОБЕНИ ПРИМЕРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, пръв, ясно и убедително, представя българския език пред европейската научна мисъл. С това той оповестява, че сред южните славяни живее и българският народ, народ със свой самостоятелен език и със своя многовековна история.“ (Д. Райков „Историческата съдба на македонските българи“, http://www.promacedonia.org/dr2/dr2_6.html).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s