Възможност за контакт

Винаги съм избягвал да коментирам откровено настоящите обществени и политически събития, но през последните десет години в мен все повече се наслагваше усещането за особена накърненост наоколо. За накърненост, която надхвърля личните очаквания спрямо средата, но която разделя по особен начин. Именно тази накърненост артикулираха последните протести. И понеже има достатъчно опити тези протести да бъдат дискредитирани като се определят като “акт на социализация” или пък някакъв вид хепънинг, изживяване на “новото заедно”, мисля че това не работи. Не работи желанието да смалиш протест, който разказва как през последните десетина година настъпваше обезкървяване, обезсилване и изсмукване на смисъла. Той се унищожаваше и със сигурност някой има вина за това. Както има вина и за бруталната парвенюшка демонстрация на сила, която се манифестира от политическия елит.

Въпросът обаче не е във вината.

Въпросът е, че се случваше един живот в някакво хаотично, насипно състояние, който понякога механически се триеше, даваше дефекти, умираха хора (от липса на медицински грижи, от бедност); постоянно проскърцваше нещо, което даваше знак, че хората тук не мога да живеят добре заедно или поне не го умеят тук и сега.

Допреди два месеца разпадът беше стигнал едва до ядрото на атома. Сякаш животът наоколо беше съсечен на различни парчета, които не може да бъдат съшити, за да функционират заедно. Общественият живот имаше твърде разнородни и разнопосочни канали на съществуване, които се отичаха в едни и същи улеи към канала.

В следствие на това единственото, което днес съм способен да мисля или по-скоро ме тревожи е доколко контактно въобще може да бъде това мъртво тяло с понятието морал и неговото съдържание. Доколко ние можем да бъдем контактни с морала, дори и излезли от вътрешната си емиграция. И ако днес нещо се случва в положителна насока,  това може би е първичното усещане за създаване на обща идентичност (доколко тя ще бъде споделена е съвсем друг въпрос). Но въпросът сега е мъртвото тяло (което дава признаци, че ще оживее и ще функционира здраво), ще има ли код към тази идентичност, ще може ли да създаде свой езиков код към истината? Защото безспорно действителността днес не отговаря на нас самите, нито на онези, които желаем да бъдем в тази общност.

Голямата етика и качественото образование (без митомания и автомитология) винаги са били проблем за българското общество и са нещото, което тотално отсъства наоколо в последните петнадесет години от моя съзнателен живот (с изключение на спорадични пробиви). И това не само е причината за бедите ни сега, но и за посредствеността, която ни залива в този момент. И когато говоря за посредственост, тук става дума за една вторична посредственост, а не оригинална – до съвсем скоро ние се намирахме в насипно състояние, където тук-там се намираха анклави на човечност. Повечето от хората бяха емигрирали в собствените си професии или пък се занимаваха и продължават да се занимават с професии отвъд “престижа”. Днешната посредственост, която трябва да се пречупи е вторична на тази вътрешна емиграция, на разпаднатото общество на кланове и семейства.

И ако някой днес се подиграва с протеста, виждайки в него просто стремежа за социализация, опитвайки се да го дискредитира, този някой трябва да знае, че именно тази социализация ще роди споделената идентичност, която ще разруши посредствеността и ще роди систематични действия.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s