МОРСКИ ПЕЙЗАЖ | SEASCAPE

МОРСКИ ПЕЙЗАЖ

от Едуард Олби

превод: Красимира Джисова

постановка и музикална картина: Петър Денчев

сценография и костюми: Чавдар Гюзелев

участват: Валентин Ганев, Жорета Николова, Владимир Пенев и Светлана Янчева

 

Едуард Олби е роден на 12 март 1928 г. във Вашингтон (САЩ). Осиновен е от Рийд и Франсиз Олби на втората седмица от неговото раждане. Израства в богатия окръг на Ню Йорк – Уестчестър, където майка му опитва да го въведе в кръговете на висшия елит по това време. Олби обаче има свое виждане за нещата и се противопоставя остро на опитите й да стане част от тази класа, чиято ценностна система не изповядва. След като завършва училището „Чоард” през 1945 г., следва в „Тринити Колидж” в Хартфорд, откъдето е изключен през 1947 г. заради нередовно посещаване на лекциите. Двайсетгодишен, Олби напуска дома си и се мести в бохемския квартал на Ню Йорк – Гринуич Вилидж, решавайки да стане писател. Близо десетилетие сменя най-различни професии – от продавач до служител в офиси. През 1958 г. написва – само за три седмици – първата си  пиеса „Случка в зоопарка”. Отхвърлена от нюйоркските продуценти, пиесата за първи път е представена в Западен Берлин на 28 септември 1959 г.

 

Следващото десетилетие е особено плодотворно за творчеството на Олби, който пише по една пиеса на година, включително „Пясъчна кутия” (1959) и „Кой се страхува от Вирджиния Улф” (1961), на които е и режисьор. Печели три пъти наградата „Пулицър” – през 1966 г. за „Деликатното равновесие”, през  1974 г. за „Морски пейзаж” и през 1990 г. за „Три високи жени”. Носител е на престижната награда „Драма деск” за „Случка в зоопарка” (1958), а за „Козата или Коя е Силвия”, е отличен и с наградата „Тони”.

 

През 2009 г. по покана на Народния театър „Иван Вазов” Едуард Олби посещава за първи път България във връзка с постановката на Явор Гърдев на „Козата или Коя е Силвия?”, взимайки активно участие в подготовката на спектакъла, който вече четвърти сезон се играе при нестихващ интерес.

 

 

 

 

 

Едуард Олби на сцената на Народния театър „Иван Вазов”

 

1973 г. – „Всичко в градината”, реж. Енчо Халачев

 

1978 г. – „Всичко е свършено”, реж. Иван Добчев

 

2009 г. – „Козата или Коя е Силвия?”, реж. Явор Гърдев

 

2013 г. – „Морски пейзаж”, реж. Петър Денчев

 

 

 

Щрихи от пейзажа

 

 

 

Едуард Олби започва да пише „Морски пейзаж” през 1967 г. Първоначално създава две по-кратки пиеси – „Смърт” и „Живот” –  с идеята да ги обедини и представи като драма в две части. С течение на времето – в продължение на осем години – всяка от тях претърпява значителни промени и се превръща в самостоятелно произведение. Така от първата се ражда драмата „Всичко е свършено” (1971), а втората дава началото на „Морски пейзаж” (1974). В оригиналния вариант пиесата съдържа три действия, но още в края на първата репетиция Олби съкращава цялото второто действие, което протича под водата. Премиерата на спектакъла се е състояла на 26 януари 1975 г. в театър „Сам С. Шуберт” на Бродуей. Режисьор е самият автор.

 

Както в много от пиесите си, така и в тази Олби, се концентрира върху човешките взаимоотношения и междуличностните връзки, в конкретния случай – между две семейни двойки. Макар повечето критици да я определят като драма, пиесата съдържа много елементи от сатирата, фантазията и абсурда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едуард Олби за „Морски пейзаж”:

 

 

 

 Все още има праисторически риби на дъното на океана. Възможно е те да еволюират.

 

 

 

 Това е пиеса за антропоморфното приспособяване; за развитието и обвързването. Това не е абсурд, това е метафора.

 

 

 

 Нещата еволюират или деволюират. Всичко винаги е някакъв процес на мутация с цел оцеляване. Оцеляват най-приспособимите. Дали е за добро или не – не знам, но със сигурност така е по-интересно.

 

 

 

 В хода на пиесата еволюционният модел се ускорява с милиарди обороти.  

 

 

 

Петър Денчев е роден на 8 август 1986 г. в град Варна. През 2010 г. завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, където е работил по текстове на Гогол, Молиер, Ведекинд, Жьоне, Хауф, Брукнер. С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича” през 2007 г. печели конкурса „Развитие” за нов български роман. Неговите представления на учебна сцена „Смъртта и Дяволът”, „Схватки” и „Слугините” са участвали на различни театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. С „Жената от миналото” по Роланд Шимелпфениг (ДКТ „К. Величков” – Пазарджик) дебютира на професионална сцена. Поставя „Карнавал” от Жорди Галсеран (ДТ „Гео Милев” – Стара Загора, 2012) и „Медея“ по текстове на Еврипид, Ануи, Драйер и Бродски (ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, 2012). Автор е на сборника с разкази „Истории в минало време” и на романа „Тихото слънце”.

 

 

 

Залез край морето

 

Мутираш или изчезваш! Това предрича „Морски пейзаж”, където миналото среща настоящето, сушата – морето, а животът почти прелива в смъртта. В бездната на въпроса: кои сме днес, след като животът ни е почти преминал, и можем ли да продължаваме да живеем без вяра и въображение, без наивност и желание за промяна? В търсенето на отговора се ражда тревожното усещане –  живи ли сме въобще, ако отказваме да се променим? В тази сюрреалистична история една възрастна двойка се опитва да намери изход от апатията на живеенето, а Едуард Олби прави своето изследване на човешкото съществуване и „състояние”. Нашето представление се концентрира върху потока на живота като кръговрат, където енергията не може да бъде изгубена, а фантазията е възможност за избавление в сянката на смъртта.

 

 

 

Петър Денчев

SEASCAPE

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s