M E D E A

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „САВА ОГНЯНОВ“ РУСЕ

М Е Д Е Я

по Еврипид, Жан Ануи, Теодор Драйер
превод: Александър Балабанов, Петър Денчев
стихове: Йосиф Бродски

превод на стиховете: Мариана Шопова
сценичен вариант: Петър Денчев
постановка и музикална картина: Петър Денчев
сценография: Виолета Радкова
костюми: Теодора Лазарова
хореография: Марин Удварев
УЧАСТВАТ:
Медея – Мариана Крумова
Язон – Косьо Станев
Главка – Ясена Господинова
Дойка – Петя Венелинова
Вестител – Иля Пепеланов
Егей – Борислав Веженов
Хор – Евгения Явашева, Ралица Константинова, Цветана Благоева
Деца – Стела Тодорова, Давид Димитров

Ако има нещо, което е особено за Медея в нейната трагична стойност, ако има нещо свръхчовешко, дори метафизично, то това е прескокът към отвъдното. Именно този прескок прави историята изключително спорна и отваря неподозирани бездни. Ако Медея има основание за разрухата и прескока, то това е единствено, защото осъзнава непоправимостта на света, в който нейните деца и тя трябва да продължат. Опитвам се да гледам на този разрушителен акт като цивилизационен избор. Ето защо днес, гледам на Медея като спасителен образ.

Медея е персонаж на спасението, на истината, която е пробляснала като искра, без да отблъсква, персонаж на приемането и отхвърлянето, който прескача отвъд, защото това е единственото спасение – от нагоните, страховете, желанията, системните грешки и самотното съществуване.
Когато днес изричаме името й, три хиляди години и един ден по-късно, ние изричаме не само името й. Ние изричаме времето, самотата, историята на пътуванията и загубите, на ужасяващата страст, пътуването по ръба на бръснача, когато всяка мисъл се превръща в стрела и раните никога не зарастват. Ние влизаме в нейната самотна градина, където нито едно дете няма да играе повече.
Градината на Медея.
Какво толкова ни вълнува днес и прави тази история толкова жива и вдъхновяваща? История, пренаписвана, изрисувана, изговорена и изпята безброй пъти, но съдържаща винаги един мотив – желанието да побеждаваш и подчиняваш. Нагонът за власт, възможността на човека да се домогва до властта във всякакъв смисъл и пораженията, които това нанася на останалите човеци седи в сърцевината на Медея. Човекът, жертва на нагоните и съмненията си, между животинското и рационалното, в експлозията на прозрението, че страхът от смъртта е най-човешкото качество.
Съществуват велики истории за нации и държави, за герои и властващи. Но ненаписаната история на Медея и Язон, двама бегълци и политически убийци, вплетени в мъчителната връзка на привличането и отхвърлянето, на желанието да притежаваш и управляваш е центърът на това представление. Днес, когато разговорът с Медея вече трябва да е приключил, за нас, които вече знаем всичко, нейното мълчание е напълно нова история. История за мъчението да бъдеш вместилище на мъчителния нагон за властта.

Премиерни дати: 5, 7, 9 ноември 2012 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: