Физическа дистанция | Реалността и насилието в „Тихото слънце“ и „Карнавал“

Съвсем наскоро трябваше да обяснявам два аспекта от работата си по отношение на две различни произведения, които обаче са проблематично свързани. От разговорите разбрах, че става дума за принципни въпроси; ето защо реших в няколко изречения да формулирам позицията си по тях.

Става дума за новия ми роман „Тихото слънце“, който съвсем скоро имаш премиера и спектакъла „Карнавал“ , който реализирах само преди няколко седмици в Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора. „Тихото слънце“ и „Карнавал“  имат своята вътрешна връзка, защото се занимават с проблема за свободата и контрола в обществото и как това се отразява на личностите. Разбира се, и спектакъла и романът притежават различна страктура и специфични проблеми. В романа става дума за една диктаторска държава, където говоренето е забранено, а в спектакъла се разглеждат свободата, контрола, институциите и личностите в неразривна връзка в неолиберално общество. Двата аспекта, за които се наложи да говоря бяха: 1. отношение към реалността и живия свят в двете естетически територии ( на спектакъла, и на романа) 2. присъствието на насилието като реална част от човешкото живеене и неговото експониране като част от темите за свободата и контрола.

Първо, отношението ми към живия свят и реалността в писането и театралната ми работа е особено. За Платон има само един истински свят; този на идеите. Също както него, така и аз смятам, че реалният свят е подражание и то доста несъвършено и грубовато на света на идеите. Така всяко творческо занимание, което има задачата да отразява реалния свят се разминава тотално с истината. Не само това: такова занимание обикновено няма никакъв резултат, защото притежава свойствата на лъжата. Такова писане и театър обикновено са вредни. От друга страна, метафизиката, езотериката и мистицизмът са ми крайно чужди, ето защо светът на идеите аз свеждам до принципите на взаимодействие на света: като проекции на системи, които работят независимо от нас; в човешкото съзнание и реактивност. Ето защо дълбоко се боя от новия конформизъм на реализма. Всичко, което претендира за реалистично обикновено носи маската на измамата, която съблича по-късно. Ето това отразява моето отношение към реалността и нейното просмукване в писането и театъра. И това е гледна точка, аспект, а не желание за живеене в утопия.

Второ, насилието е едно от основните проявление на човешкото поведение. И когато става дума за свобода и контрол, насилието е неизменна част от санкционирането на свободата и упражняването на контрола. Безспорно, властта има всякакви измерения и както казва Ж. Галсеран: В нашето общество нещата са по-сложни, отколкото сред бръмбарите или зайците… Мисля, че текстовете ми говорят главно за това: как на нас, хората, ни харесва да подчиняваме други хора, за да демонстрираме собствените си сили…

Казвам всичко това, защото вярвам, че функцията на изкуството е да спира живота, да разрушава йерархиите и да ги пренарежда, но не и да отразява живота, неговите плитки мотивации и обявява за човешки дребни и незначителни проблеми, които се приплъзват по живеенето, вместо за да се сблъскват с него.

„Тихото слънце“ можете да намерите в книжарниците.

„Карнавал“ можете да гледате този месец на 14 и 31 -ви от 19ч. в Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: