„Слугините“ по Жан Жьоне, УДТ НАТФИЗ „Кр.Сарафов“, премиера 01.04.2010 г.

„Слугините“

по Жан Жьоне

превод и сценична адаптация: Петър Денчев

постановка: Петър Денчев

сценография и костюми: Мариела Малова

участват: Албена Григорова, Лиляна Шомова и Лилия Гелева

Един провален опит за убийство, един любовник вкаран в ареста чрез машинации и странна игра-ритуал на подчинение седят в основата на „Слугините“ на Жан Жьоне. Бунтът към който се стремят слугините представлява за тях революционен жест, а не социален. Стремежът им е да се освободят от ролите в йерархичния модел, в който живеят. Силното им желание да бъдат „другият“ или най-малкото да откраднат неговите външни характеристики, е копнеж породен от ограниченията на ролята. Така интерпретирането на копнежа е родило играта-ритуал, в която те се опитват да постигнат малка част от мечтата си. Неуспешният им опит да елиминират господарката всъщност е предопределен. „Слугините“ представлява ироничен разказ за невъзможността за обединение, предопределението на йерархията и ролевия модел на обществото. Човешката природа винаги е представлявала основната пречка за пре-организирането на системата отхвърлени – йерархично облагодетелствани, защото невъзможността за обединение в името на обща цел и търсенето на реализирането на личните желания винаги е пречело, независимо от общата цел. Въпросът за ролята като ограничител на личността се налага, защото така тя се превръща в основна пречка пред свободата и копнежа за друг живот. Но в пиесата на Жьоне ролята се превръща в пряк изразител на личността. Прекрачването на границите на тази роля може да бъде осъществено единствено чрез детронирането на тяхната господарка. „Другият“, „отхвърленият“, „маргиналът“, „престъпникът“, те винаги са толкова желани, колкото и мразени. Защото йерархията се нуждае от дъно и връх. Първата премиера на „Слугините“ се състои през 1947 година, в постановка на Луи Жуве и учудващо за очакванията на самия Жан Жьоне е приета възторжено. За написването на пиесата, Жьоне влага личните биографични мотиви на престъпник, маргинал, отхвърлен от обществото, човек на границата. В днешен ден темата за отхвърления звучи като лайт-мотив за ролевия модел, който се съдържа в обществото и ограниченията, които той налага на личностите и техните възприятия. Трагедията на слугините, които не успяват да убият своята господарка, всъщност е трагедия на ролевия модел – на невъзможността да се освободят от ролята – предопределение.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s