Разместването на смисъла във в."Монитор"

http://www.monitor.bg/life/article?sid=&aid=167592&cid=60&eid=1454
Рядко ми се е случвало да изпитвам срам на собствения си гръб поради вестникарски недомислици, търсене на скрити сензации, или пък откровено жълти заглавия, които са поправени от „жълт флумастер“ на някой редактор. Вестник „Монитор“ явно няма желание да се занимава с нормална пълноценна журналистика, която да отразява събития, явления или личности. Заглавието на един материал за моят театрален проект „Смъртта и дяволът“, който ще бъде представен тази есен в програмата на фестивала „Панаир на Младите/Младите в театъра“ в Младежки театър „Николай Бинев“ София, просто измества центъра на вниманието от самия проект и неговия смисъл върху жълтия намек на редакционния екип на вестник „Монитор“. Жълтият намек се състои в конструкцията „дебютант поставя пиеса за проституцията“; първо проституцията е една от многото теми в тази пиеса, разбира се тя седи като поток, но освен това текстът излъчва още много теми, за които съм говорил както и с автора на материала Петър Петров, така и в повечето разговори за тази пиеса. Не виждам причини, защо е важно, че „дебютант поставя пиеса за проституцията“, освен да привлече погледите с нездравия интерес „защо един дебютант поставя пиеса за проституцията“; ако това е отличително качество на журналистиката на вестник „Монитор“, не може да се каже по никакъв начин, че тази журналистика уважава авторите на своите материали, нито жертвите на техните материали. Още повече, че не харесвам буквалната препратка между сюжета на пиесата и днешното обществено състояние. Моята работа по пиесата е концентрирана и в тази посока, но не основно.
Честно казано, наистина се срамувам от първосигналното коментиране в заглавието на този материал; срамувам се от разместването на смисъла, срамувам се от стремежа да се концентрира читателския поглед върху нещо скандално. Срамувам се от този вестник.

Advertisements

4 Comments

Add yours →

  1. Честит първи сблъсък с журналистиката в България! 🙂
    Правилно си усетил ракурса на изобразяваните новини във вестници като Монитор, Новинар, Телеграф – там фокуса наистина пада върху сензацията. Ако питаш главния редактор, ще ти каже, че „пишат неща, които техните читатели искат да четат. Скандалнaтa новина ще продаде вестника на 100 000 души, а просто новината за дебюта на талантлив млад човек – на около 10 пъти по-малко.“
    Eжедневните издания у нас носят едновременно чертите на сериозна и на жълта преса – това е първото нещо, което ти казват във Факултета по журналистика. Парадоксално, но факт.

    И все пак – като прохождащ журналист мога да ти кажа, че да си обективен и да успееш да обобщиш най-важните характеристики на дадено явление е страшно трудно. Трябва да си максимално точен със словото. Винаги има недоразбрали и такива, които са си го преставяли по друг начин. А задачата става още по-трудна, ако не си запознат много-много с материята, за която пишеш. Когато, например, правих репортаж за народна музика, се измъчих доста и въпреки че много пъти проверявах инфото, пак имах чисто фактологически грешки. Да си журналист според мен е едно от най-трудните неща на света.

    Самата статия е доста объркана, тип „от главата за краката“ и явно е писана набързо. Лично мен ме дразнят повече простоватите изрази („младокът се хвърля да постави…“), евфемизмите (ведекинд „се води“ и е „определян за“), а фразата „…заключава трагически Денчев“ направо ме уби. Тънка ирония и снизхождение ли долавям, о, боже мой? Страаашно забавно, няма що.

    Все пак е страхотно, че пишат за теб във вестник с голям тираж, а аз ти пожелавам голям успех наесен. Смятам още, че хвърлейки се да постави тази пиеса, младокът трагически ще разбие клишето за неопитността на младостта и възрастовите граници, както направи с книгата, и за пореден път трагически ще заключи много усти.

    Поздрави.

    Ще дойда да гледам. Задължително.

  2. Мила, аз съм наясно, че да бъдеш обективен е страшно трудно. Аз не искам от никого да е обективен. Аз обичам субективните мнения, тези мнения, които пречупват света през определена личност. За съжаление тази статия не носи и грам характеристика на субективизъм – тя е сътворена от жалки клишета – именно простоватите изречения, както ти сама отбеляза. Но субективната личностна журналистика, която отразява определено мнение на автора е далеч от моите пожелания за българската журналистика. Въпросът е, че българската журналистика е некомпетентна и необразована; тя иска да продава сензации, дори когато те отсъстват. Тя страда от мегаломания, обича да се навира в скандали, които несъществуват; тя обича да говори на „уличен“ език, защото се страхува да говори ерудирано и интелигентно. И по този начин възпитава поколения журналист, но и читатели – според които е много „продаваемо“ да използваш „уличен“ език, който сякаш претендира да е сленг, но съвсем не е. Този език, който пробутват за уличен е чиста проба от формални клишета за нещо, което можеш да разкажеш приятно и нормално; дори можеш да направиш сносен материал от него. За съжаление, еждневниците обаче носят у усещането за жълта преса, отколкото за сериозна журналистика. И не знам дали това може да се нарече парадокс… не знам как се нарича, но във всеки случай е тъжно.

  3. За мен не е тъжно, а направо ужасно – да виждаш как хората, които трябва да имат най-висока ерудиция, най-широки интереси и най-нисък праг на търпимост към негативните явления в обществото, са хора, останали без енергия да движат напред света (и си преписват новините, сензациите, дори стила на писане един от друг). Все пак аз съм оптимистична, защото журналистиката в България се развива постепенно и въпреки обединените усилия на някои, ако мога така да се изразя. Друг е въпросът, че самото й развитие е малко изкривено – например в последно време се наблюдава явлението независима разследваща журналистика да има само в „жълтите“ вестници. Там се дава най-голяма свобода на журналистите и те не са обременени от твърда редакционна политика, т.е. поръчково писане за определени личности.

    Но знам кой може да промени нещата. Да, ние, които не сме 40+ и не (си мислим,че) сме обременени от разни политически преходи, кризи и други клишета за себе си.

    Ако в горното си мнение не съм се изразила достатъчно остро, то е защото се опитах да обгледам и двете въможни страни на проблема.

    Проблемът е многостранен и обширен и бих написала блог-статия за това, но за жалост в момента съм в творческа криза и не знам дали се лекува….

    Благодаря ти все пак за добрия диалог, подари ми усмихната сутрин.

  4. Синтезиран до формулата „пиеса за…“ / „филм за…“ / „роман за…“, смисълът на стотици произведения на изкуството често се превръща в нещо твърде различно от изходния материал.

    Знаете ли, няма от какво да се срамувате. Разликата в равнищата на достъпност на прочита е едно от нещата, с които можете да се позабавлявате, а това, което правите, със сигурност намира своите ценители.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: