Франк Ведекинд е немски драматург, особено интересен, един от основоположниците на немския експресионизъм. Автор на пиесите на Лулу „Земен дух“ и „Кутията на Пандора“, както и „Пробуждане на пролетта“, „Маркиза фон Кайст“, „Смъртта и дяволът (Мъртвешки танц). Особено интересна личност, с особено интересна биография, почти непознат в България. Напоследък съм съсредоточил вниманието си върху него.
Всъщност, още в начаото на 20 век Франк Ведекинд, се е занимавал с теми, които и до днес са от особена важност за българското общество – фалшивия обществен морал, разминаването на обществен и личен морал, човешката сексуалност и обществения натиск.
Пиесата „Смъртта и дяволът“ се занимава именно с проституцията като обществено положение, което се харесва от жената; психологически изследва това явление и разгръща това изследване в блестящ сюжет за срещата между Смъртта и Дявола.
Моралист с маска на присмехулник
Жената през погледа на мъжа в литературата на германския постмодернизъм
