Награждаване на конкурс за нов български роман "Развитие"


Вечерта преди награжадаването сънувах история с невероятен сюжет – получавам награда за изключителен принос към афро-американското изкуство и се изправих пред огромна зала с чернокожи, за да получа своята награда.
На следващия ден закъснявах за награжадаването на конкурс „Развитие“, където един от номинираните романи беше мой – „Тъй както мъж целува жена, която обича“. Попаднах на изключителен таксиметров шофьор, който съкрати пътя с 15 минути, но в останалите 15 намери време да сподели разочарованието от жените, неспособността си да откаже цигарите и чувството на страх, че цените на горивата се покачват безконтролно.

Влизайки в книжарницата, всъщност се оказа, че ме очакват. И церемонията започна. Не съм очаквал, че моят роман ще бъде един от наградените, но си спомням, че мечтаех от 15 годишен да напиша роман и то възможно най-скоро. И няколко години след 15-та си годишнина започнах да го пиша. За да спечели днес, когато съм на 20.
Бях твърде развълнуван от наградата и успях да кажа няколко изречения, които ме затрудниха, заради учестенето ми дишане. Бях прибягъл от Гурко до Славейков, така и не успях да достигна с таксито до мястото на награждаването. Продължих бегом.

Получавайки наградата, разбрах, че този труд, този текст е бил оценен с възможно най-високата оценка, която е получавал някой мой труд до този момент. И разбира се продължавам да осъзнавам това стъпка по стъпка. Това чувство има няколко пласта, няколко нюанса. Сега, седмица след награждаването се усмихвам и си казвам „Не беше толкова трудно. Не беше чак толкова вълнуващо.“, но текстът, който пиша сега ме връща отново в моменти на писане, в моментите на редактиране, в момента на нагржадаването. Понякога откривам, че човешката емоционална памет е много по-кратка, отколкото искам тя да бъде. Затова пиша, записвам, изписвам. За да помня.
Една дама ме попита какво съм преоткрил за себе си след написването на романа. Открих, че писането, може да бъде и терапевтично, освен истерично.
Не зная дали искам да говоря за романа. Той е авторефлективен. Това не означава единствено личен. Всички романи са лични.
Романът е авторефлективен в смисъл на желанието да възприемаш себе си през погледа на антуража. И за липсата на тази способност.
Признанието на тази награда има още едно измерение – аз, младият автор, съм награден редом до вече дълго пишещ автор, със седем книги зад себе си.
Благодаря ви вдъхновители, родители, бъдещи читатели, Фондация, жури и всички, които заслужавате благодаря.

Линкове към репортажи от нагржадаването:
Словеса – „Кристина Юрукова и Петър Денчев с награда от конкурса за нов български роман „Развитие“
News.bg – Два романа печелят конкурс „Развитие“
Книжарница Пингвините – Нов български роман 2006
View Sofia – Черно и бяло
Фондация Развитие – Два романа печелят конкурс „Развитие“
Тъй както мъж целува жена, която обича – интервю за Dnes.bg
Из „Тъй както мъж целува жена, която обича“ откъс от романа публикуван в news.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s