Награждаване: конкурс "Екстаз" на сп.Алтера


Конкурсът беше обявен в края на миналата година (2005г.). Темата, както отбелязах в заглавието е „Екстаз“. Главният редактор на списанието Миглена Николчина откри вечерта с няколко думи за конкура „Екстаз“, а и разконспирира мистификацията Бояна Пенева. След това издателката на списанието Донка Ангелова, обяви наградените. Двама бяха наградените автори – аз и Валери Валериев. Моят разказ е със заглавие „Малакоф, искам да остарея“, а на Валери „Кирил легна трескав да проклина“ . Награждаването премина в много дружелюбна атмосфера, краткият диалог, който имахме с публиката се получи много освободен от всякакво напрежение.
Както казах и на самото награждаване за мен е важно, че наградата се присъжда на един много интимен, наистина личен разказ. А това, че той е награден за мен означава, че съм успял да претворя интимно-личното в космополитно.
След това в по-неофициална атмосфера на чаша вино много хора изказаха поздравленията си, обсъдих бъдещи планове и мечти. На събитието присъстваха Георги Господинов, Петър Чухов, Силвия Чолева, с които имах възможността и радостта да се запозная.



Няколко дена след като получих наградата прочетох разаказа на глас и открих по различен, нов начин силата на някои моменти. Помислих си, че ще бъде много хубаво ако чета всички неща, които напиша на глас, за да усетя силата им, за да разбера къде са местата, над които наистина трябва да се работи – като картини, образи, сюжетни моменти. За съжаление нямам този навик, да чета на глас своите произведения и ще ми бъде трудно да го изработя, но все пак и не е чак толкова нужен навик. Отбелязвам го като интересен факт и практика, която може да помага при писането.

Advertisements

2 Comments

Add yours →

  1. Чудесно, Денчев! Пак те поздравявам! И знаеш ли колко често си мисля за разговора ни в кюто, за темата във форума и въобще – за нещата… Ето в този момент ти получи един от уроците на живота – че не всички се радват на успехите ти, по много причини (те си ги знаят). Просто бъди готов да получаваш и критики, и упреци, и мълчание (което е също позиция). И не им се сърди. Само ги брой. След време ще видиш, че истинските ти приятели са само на пръстите на едната ти ръка. И ще бъдеш щастлив, че ги имаш.
    Усмихни се, приятелю!
    Роза

  2. Усмихвам се и е хубаво! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: