◊ СЪБИТИЕТО

На 11 октомври 2009 от 19 часа в Камерна зала на Младежкия театър в София ще се играе представлението „Схватки” от Катрин Нейз.

Режисьор е Петър Денчев, автор на романа „Тъй, както мъж целува жена, която обича„, в момента студент по режисура в НАТФИЗ, с худ. ръководител проф. Здравко Митков. „Схватки” е част от фестивала „Панаир на младите” от 9 до 15 октомври, който показва представления на млади и дебютиращи режисьори и екипи.

◊ СПЕКТАКЪЛЪТ

„Схватки“ от Катрин Нейз, постановка: Петър Денчев (студент по режисура с худ. ръководител проф. Здравко Митков), сценография и костюми: Мариела Малова, музика: Anton Webern, Silence, участват: Албена Григорова и Лиляна Шомова (от актьорския клас на проф. Здравко Митков)
Времетраене: 70 мин.

Две сестри се борят да спасят усещането за сигурност в собствения си парадоксално ограничен живот. Докато майка им умира, те изживяват своя взрив от омраза, любов и страх. На крачка от неизбежния край на обективното съществуване – смъртта, те отказват да приемат собствената си нищета. Смъртта, която очаква майка им, се превръща в катализатор на собствената им проблематичност и отключва дълго неизречени истини.

Интервюто можете да прочетете тук:

http://kulturni-novini.info/news.php?sid=34

Театър

Продължението четете на:

http://www.dnes.bg/faq/2009/10/10/zabavlenie-sys-smyrtta-bremenostta-i-iaichnicite.78993

„Схватки”
от Катрин Нейз
постановка и сценичен вариант: Петър Денчев
сценография и костюми: Мариела Малова
музика: Anton Webern, Silence
участват: Албена Григорова и Лиляна Шомова

Две сестри се борят да спасят усещането за сигурност в собствения си парадоксално ограничен живот. Докато майка им умира, те изживяват своя взрив от омраза, любов и страх. На крачка от неизбежния край на обективното съществуване – смъртта, те отказват да приемат собствената си нищета. Смъртта, която очаква майка им, се превръща в катализаторът на собствената им проблематичност и отключва дълго неизречени истини.

Дата: 11.10.2009 г.

Час: 19.00ч.

Място: Младежки театър „Николай Бинев“ София

камерна зала

Представлението ще участва на фестивала „Панаир на младите“ в Младежки театър „Николай Бинев“ София, който тече от 9 до 15 октомври.

Заповядайте!

http://www.youtube.com/watch?v=ZCVhOBpcGSw

„Схватки“

от Катрин Нейз

постановка и сценичен вариант: Петър Денчев (студент от III курс, РОТП, художествен ръководител: проф.Здравко Митков)

сценография и костюми: Мариела Малова (студент от IV курс, Сценография, НХА, художествен ръководител: проф.Красимир Вълканов )

участват: Албена Григорова и Лиляна Шомова (студенти от III курс, АДТ, художествен ръководител: проф.Здравко Митков)

Представлението „Смъртта и Дяволът“ гостува на фестивала „Славия“ в Белград на 15.03.2009, където се игра пред сръбска публика, българи,които живеят в Белград, преподаватели от университета в Белград, студенти и други гости.

Спектакълът получи приз за участие – статуетка „Дон Кихот“ и почетна грамо

Благодаря на Младежки театър „Николай Бинев“ София, Посолството на Република България в Белград и Театър „Славия“.

„Смъртта и Дяволът“

от Франк Ведекинд

превод: проф.Владко Мурдаров

постановка и сценичен вариант: Петър Денчев

сценичен дизайн: Петър Денчев

участват: Гергана Плетньова, Бойко Кръстанов, Лиляна Шомова и Ивайло Драгиев

15.02.2009

Младежки театър „Николай Бинев“

Камерна зала

19ч.

„Твар“

от Фердинанд Брукнер

(композиция от I и II действие)

превод: проф. Владко Мурдаров

режисьор: Петър Денчев (худ.ръководител: проф.Здравко Митков)

сценография: Лилия Бабунова (худ.ръководител: доц.Невяна Кавалджиева)

участват:

Любен Кънев  (худ.ръководител: доц.Веселин Ранков)

Албена Григорова (худ.ръководител: проф.Здравко Митков)

Гергана Плетньова (худ.ръководител: проф.Здравко Митков)

Пиесата „Твар“ на Фердинанд Брукнер писана през 1929 година. Нейната първа премиера е през 1930 година в Мюнхен.

Беше публикувана в България за първи път през 2006 година. До този момент не беше поставяна.

Един неуспял поет, музикант и театрален директор избира за свой псевдоним имената на кумирите си от театъра и музиката – Фердинанд Раймунд и Антон Брукнер. С този избор се ражда „Заболяване на младостта“, първата успешна пиеса на родения в София Теодор Тагер, син на австрийски търговец и майка французойка. След успеха на „Заболяване на младостта“ той разкрива кой всъщност седи зад този псевдоним. По-късно, през 1946 г. официално променя името си на Фердинанд Брукнер.

Теодор Тагер прекарва малка част от детството си в София, след това живее последователно в Грац, Виена и Париж; известно време учи музика в Берлин. Именно там се запознава с експресионистичната литературна сцена, започва да пише поезия, издава последователно няколко стихосбирки, които не получават популярност и през 1917 година започва да публикува литературното списание „Marsyas”. Негови сътрудници са Алфред Дьоблин и Херман Хесе. Това начинание също не претърпява сериозен успех, затова той бързо го изоставя. Така през 1922 г. основава „Berliner Renaissance-Theater”, който ръководи до 1928 г., когато предоставя лидерството на Гюстав Хартунг.

Когато името Фердинанд Брукнер става известно, „Заболяване на младостта” има зашеметяващ успех в Германия. С тази пиеса поставя началото на своята трилогия, в която изследва живота на младите хора във време на разпад на ценности. Втората пиеса от тази трилогия – „Престъпници” проблематизира загубата на доверие в съдебната система, а третата пиеса „Твар” продължава темата за разпада на ценностите на личността, за загубата на целостта на самосъзнанието, както за себе си, така и за света.
Моето внимание се спря именно върху „Твар”, защото съм убеден, че преди моралът да абдикира от обществените отношения, неговата смърт започва и достига връх на агонията си между най-близките хора; дори между тези, които са обект на нашата любов. Брукнер е избрал за среда на своята пиеса именно семейството заради нескончаемите зависимости, в които може да изпадне всеки един негов член не само заради законовите, но и заради кръвните обвързаности. Тези положения в пиесата на Брукнер са мотивите, които позволяват престъпването на моралните граници заради предишни грешки или „неизтърпяни наказания”. Но когато в такива отношения се намеси и проблемна сексуалност, това създава възможности за „манипулирани ситуации”.

http://www.litclub.com/library/prev/choran/des_larmes/brukner.html

Един кратък, но интересен коментар на Чоран върху Брукнер.

Какво ли би казъл епигонът на Ведекинд по случай собствения си успех?

Заповядайте на представлението на спектакъла „Смъртта и Дяволът“ от Франк Ведекинд

на 2 октомври 2008г. в Младежки театър „Николай Бинев“ София, в рамките на фестивала „Панаир на младите/Младите в Младежкия“

постановка: Петър Денчев

участват: Гергана Плетньова, Бойко Кръстанов, Лиляна Шомова и Ивайло Драгиев

http://www.monitor.bg/life/article?sid=&aid=167592&cid=60&eid=1454
Рядко ми се е случвало да изпитвам срам на собствения си гръб поради вестникарски недомислици, търсене на скрити сензации, или пък откровено жълти заглавия, които са поправени от „жълт флумастер“ на някой редактор. Вестник „Монитор“ явно няма желание да се занимава с нормална пълноценна журналистика, която да отразява събития, явления или личности. Заглавието на един материал за моят театрален проект „Смъртта и дяволът“, който ще бъде представен тази есен в програмата на фестивала „Панаир на Младите/Младите в театъра“ в Младежки театър „Николай Бинев“ София, просто измества центъра на вниманието от самия проект и неговия смисъл върху жълтия намек на редакционния екип на вестник „Монитор“. Жълтият намек се състои в конструкцията „дебютант поставя пиеса за проституцията“; първо проституцията е една от многото теми в тази пиеса, разбира се тя седи като поток, но освен това текстът излъчва още много теми, за които съм говорил както и с автора на материала Петър Петров, така и в повечето разговори за тази пиеса. Не виждам причини, защо е важно, че „дебютант поставя пиеса за проституцията“, освен да привлече погледите с нездравия интерес „защо един дебютант поставя пиеса за проституцията“; ако това е отличително качество на журналистиката на вестник „Монитор“, не може да се каже по никакъв начин, че тази журналистика уважава авторите на своите материали, нито жертвите на техните материали. Още повече, че не харесвам буквалната препратка между сюжета на пиесата и днешното обществено състояние. Моята работа по пиесата е концентрирана и в тази посока, но не основно.
Честно казано, наистина се срамувам от първосигналното коментиране в заглавието на този материал; срамувам се от разместването на смисъла, срамувам се от стремежа да се концентрира читателския поглед върху нещо скандално. Срамувам се от този вестник.

Разказът “Дупката” можете да прочетете в новия брой 34, август 2008 на КапиталLight.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=541540

Всичко започна, когато ти ми подари онази писалка, черната. Заедно с нея ми подари и мастилница с черно мастило. Тогава те попитах защо черно. А ти ми отговори, че синьото ти се струва прекалено симпатично. Затова си купила мастилница с черно мастило. Усмихнах се на подаръка ти, защото знаех, че той вероятно е свързан с моето желание да пиша. Много често пишех на ръка. Спомняш ли си?…

Можете да прочетете „Ще бъда бенката над горната ти устна“ в новия брой 07.2008 на сп.“алтера“

Годишен изпит по Режисура и организация на
театралния процес
„Смъртта и дяволът“
от Франк Ведекинд
постановка и сценичен вариант: Петър Денчев

„Смъртта и дяволът“
от Франк Ведекинд

сценичен вариант и постановка: Петър Денчев (изпитна режисьорска работа за II курс)
действащи лица:
Елфриде фон Малхус – Гергана Плетньова
Маркиз Касти Пиани – Бойко Кръстанов
Лисиска – Лиляна Шомова
г-н Кьонинг – Ивайло Драгиев

художествен ръководител: проф.Здравко Митков
асистенти: Ани Вълчанова и Петър Пейков

През месец април на 2008г. на 16, 17 и 18 април в Хасково се проведоха литературните дни „Южна пролет“, където моя роман „Тъй, както мъж целува жена, която обича“ получи специалната награда на Райфайзен банк.

Чашата на мъртвата, брой 26
Приятно четене