A short one? сп.ЛИК, брой 8, август 2011, “Защо е важно историите да се разказват…”

Петър Денчев е роден на 08.08.1986г. в град Варна. Завършил е IV Езикова гимназия “Фредерик Жолио Кюри”. През 2010 г. завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, където е работил по текстове на Гогол,  Молиер, Ведекинд, Жьоне, В.Хауф, Брукнер . Неговият разказ „Малакоф, искам да остарея” е един от двата наградени на конкурса „Екстаз” на сп.Алтера (2006). Има номинации и награди от различни поетични конкурси.Два пъти получава втора награда на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев” (Стара Загора, 2006 и 2010). С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели конкурса за Нов български роман „Развитие” за 2007 г, а след това и поощрителната награда на Райфайзен банк на конкурса Южна пролет 2008. Неговите учебни представления “Смъртта и Дяволът”, “Схватки” и “Слугините” са участвали на различни театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. “Жената от миналото” по Роланд Шимелпфениг  (ДКТ “К.Величков” Пазарджик) е неговият дебют на професионалната сцена.  Автор на сборника с разкази “Истории в минало време” (ИК “Жанет 45″ 2011). Последната му книга е романът “Тихото слънце” (ИК “Жанет 45″) , книга с антиутопичен дух, но не съвсем. В момента работи и по различни свои театрални проекти.