„Твар“ от Фердинанд Брукнер/Семестриален изпит по режисура/

„Твар“

от Фердинанд Брукнер

(композиция от I и II действие)

превод: проф. Владко Мурдаров

режисьор: Петър Денчев (худ.ръководител: проф.Здравко Митков)

сценография: Лилия Бабунова (худ.ръководител: доц.Невяна Кавалджиева)

участват:

Любен Кънев  (худ.ръководител: доц.Веселин Ранков)

Албена Григорова (худ.ръководител: проф.Здравко Митков)

Гергана Плетньова (худ.ръководител: проф.Здравко Митков)

Пиесата „Твар“ на Фердинанд Брукнер писана през 1929 година. Нейната първа премиера е през 1930 година в Мюнхен.

Беше публикувана в България за първи път през 2006 година. До този момент не беше поставяна.

Един неуспял поет, музикант и театрален директор избира за свой псевдоним имената на кумирите си от театъра и музиката – Фердинанд Раймунд и Антон Брукнер. С този избор се ражда „Заболяване на младостта“, първата успешна пиеса на родения в София Теодор Тагер, син на австрийски търговец и майка французойка. След успеха на „Заболяване на младостта“ той разкрива кой всъщност седи зад този псевдоним. По-късно, през 1946 г. официално променя името си на Фердинанд Брукнер.

Теодор Тагер прекарва малка част от детството си в София, след това живее последователно в Грац, Виена и Париж; известно време учи музика в Берлин. Именно там се запознава с експресионистичната литературна сцена, започва да пише поезия, издава последователно няколко стихосбирки, които не получават популярност и през 1917 година започва да публикува литературното списание „Marsyas”. Негови сътрудници са Алфред Дьоблин и Херман Хесе. Това начинание също не претърпява сериозен успех, затова той бързо го изоставя. Така през 1922 г. основава „Berliner Renaissance-Theater”, който ръководи до 1928 г., когато предоставя лидерството на Гюстав Хартунг.

Когато името Фердинанд Брукнер става известно, „Заболяване на младостта” има зашеметяващ успех в Германия. С тази пиеса поставя началото на своята трилогия, в която изследва живота на младите хора във време на разпад на ценности. Втората пиеса от тази трилогия – „Престъпници” проблематизира загубата на доверие в съдебната система, а третата пиеса „Твар” продължава темата за разпада на ценностите на личността, за загубата на целостта на самосъзнанието, както за себе си, така и за света.
Моето внимание се спря именно върху „Твар”, защото съм убеден, че преди моралът да абдикира от обществените отношения, неговата смърт започва и достига връх на агонията си между най-близките хора; дори между тези, които са обект на нашата любов. Брукнер е избрал за среда на своята пиеса именно семейството заради нескончаемите зависимости, в които може да изпадне всеки един негов член не само заради законовите, но и заради кръвните обвързаности. Тези положения в пиесата на Брукнер са мотивите, които позволяват престъпването на моралните граници заради предишни грешки или „неизтърпяни наказания”. Но когато в такива отношения се намеси и проблемна сексуалност, това създава възможности за „манипулирани ситуации”.